Източник: ТАНЯ ПЕТРОВА, segabg.com

Със съкращения

И тази година образователната ни система ще даде дан на демографския срив. 22 училища ще бъдат закрити поради липсата на достатъчно ученици. Вече години наред този процес по традиция е придружен с негативни обществени нагласи. МОН не успя - въпреки опитите си - да убеди обществото, че не затваря училища от едната липса на пари. Вината за това обаче не пада само на гърба на образователните чиновници.

Снимка: Велислав Николов

Учениците от нарочената за закриване общинска гимназия в Припек през 2002 г. започнаха гладна стачка пред парламента с цел да спасят училището си. Впоследствие школото бе открито наново като държавно.

И тази есен повечето училища, които ще бъдат закрити, са селски. Така общият брой школа, затворили завинаги врати в последните 4 години, достига 172. Още 105 са били слети с други учебни заведения или преобразувани по вид, т.е. частично е закрита някоя от образователните степени - начална, основна, средна. По данни на НСИ за учебната 2003-2004 всички училища у нас са 3278. Въпреки сериозните социални последици, които поражда закриването и преобразуването на училища, и натрупаният опит образователната ни система още не е създала прецизни механизми с ясно поделяне на отговорностите между различните участници в процеса.

По закон решението за закриване или преобразуване на училище е тристепенно. Предложението се прави от общинските съвети, регионалният просветен инспекторат дава становище. Окончателното решение взима МОН. Това логично поставя въпроса кой каква отговорност поема. Не са малко проблемите и пред общините, и пред министерството.

"На пръсти се броят общините, обсъдили и гласували местна политика за оптимизация на училищната мрежа, която да гледа с години напред", твърдят експертите на МОН. Според тях едва в последните 2-3 години местните власти се опитват да решават проблема с мрежата от училища комплексно, а не на парче. А взимането на подобно решение изисква много внимателен анализ на наличните ресурси на общинско ниво. "Ако една община иска рационално и отговорно да оптимизира мрежата си, трябва да подготви и да анализира базата от данни по редица показатели. Трябва да има статистика за броя на живородените и обхванатите в училище деца, за миграционните процеси, за наличния сграден фонд на територията на общината и капацитета му, за броя и квалификацията на учителите", обяснява експертката на МОН по оптимизация на мрежата Милка Коджабашиева. Задължително трябва да се имат предвид състоянието на пътната мрежа в региона и специфичните климатични условия.

Просветното министерство обаче няма достъп до подобна изчерпателна местна статистика. Така става трудно да се проследят всички аргументи "за" и "против" при взимането на окончателното решение. Тук е мястото на регионалните просветни инспекторати, които би следвало да съберат информация от първа ръка, преди да дадат своето становище. Едва от миналата година обаче те са задължени да правят проверка на място.

Просветното министерство е успяло да изготви модел за оптимизиране на училищната мрежа, отчитащ всички горни показатели, на територията на един регион - Пазарджик, но не разполага с наличните ресурси да го приложи на национално ниво. В МОН отделно считат, че общините сами трябва да решат какъв е най-добрият вариант за тях. Приложеният в Пазарджик модел може да ги улесни като примерен, смятат в министерството.

Вторият сериозен проблем около оптимизацията произтича от критериите за запазване или закриване на дадено училище. Отчитат се няколко количествени фактора - брой ученици и учители, налична материална база, финанси. За тези критерии държавата е фиксирала твърди измерители. Не така обаче стои въпросът с другите два критерия, които би следвало да са с голяма тежест при взимането на решение за закриване на дадено училище - качеството на образование и възможността за осигуряване на достъп на учениците до училище. На практика в момента качеството на обучение в средните училища въобще не се измерва. Единственият обективен измерител са матурите. Те обаче бяха отложени до 2006 г. Тепърва предстои да се изработва национална система за инспектиране на училищата, при която освен количествени да се измерват и качествени показатели. Идеята на МОН е просветните инспекторати да проверяват училищата на всеки четири години, като проверката обхване серия от показатели - успеха на учениците, данните от атестацията на учителите, материалната база, отсъствията. За да заработи инспектирането, следва да се въведат и подобни на матурите външни изпити в края на другите два образователни етапа - 4-и и 8-и клас. Те ще дадат обективна и сравнима оценка за знанията на децата.

Стратегията на МОН за развитие на средното образование предвижда качеството да бъде задължителен критерий при решението да се закрие или не дадено училище. Това обаче очевидно няма да стане скоро. Тук възниква и друг въпрос - няма ли оценката за качество да препотвърди другите, чисто демографски показатели. Може да се предположи, макар и да не е задължително, че качеството ще бъде ниско именно в проблемните и сега училища в селските региони.

Също толкова сложен е и въпросът за гарантиране на достъп до образование. По закон осигуряването на задължителното до 16 години обучение е вменено като отговорност на общините. Надали има и една община обаче, която да разполага с детайлен анализ за това колко ученици в кой клас отпадат и защо - заради закриване на училището в съответното населено място или по други причини. Анализ за отпадането на учениците няма и на национално ниво в МОН.