България потъна дълбоко в дебата за религиозните символи

България, която досега избягваше европейската дискусия за ислямските забрадки, се потопи дълбоко в нея след заявлението на медицинския университет в Пловдив, че обмисля кандидатурата на 110 турски студентки, желаещи да посещават лекции забулени.

Според светските закони на Турция чиновниците, учителите и учениците нямат право да се явяват на обществени места с покрити, съгласно ислямските религиозни традиции, глави. В резултат на това мюсюлмани се насочват за образование към други държави. Преди няколко месеца Balkan Insight писа, че над 200 туркини учат в университетите на Босна по тази причина. Сегашният казус сочи, че те проучват възможността да се образоват и в България.

Сега медицинският университет в Пловдив трябва да реши трудната дилема дали да се откаже от 440,000 евро годишно от таксите на кандидат-студенти от Турция. От друга страна случаят предизвиква дебати около това трябва ли страната да въведе законодателна забрана срещу носенето на религиозни символи.

Ректорът на академията доцент Георги Паскалев съобщи, че 80 % от националния академичен съвет е гласувал против това действие, и той не знае как да постъпи.

"Още не съм дал твърд отговор на тези 110 момичета от Турция, тъй като никога не съм имал подобен случай и не знам какво да правя", каза той за Balkan Insight.

Досега подобни дилеми около ислямското облекло почти не са възниквали в България, където живее значителна ислямска общност, наследена от времето на Отоманската империя и не отличаваща се с радикалност.

Един от случаите беше през 2003 г., когато Нурджан Георгиева от Пловдив, която твърди, че се е по кръстила от християнка в мюсюлманка през 1998 г., настоя да бъде снимана за личните си документи със забрадка.

След като получи отказ, основан на изискването на държавата на снимките за лични документи да се вижда лицето, двете уши и поне 1 см. коса, тя подаде жалба в Европейския съд по човешки права в Страсбург, а по-късно я оттегли.

Преди месец две ученички от Смолян, в южните Родопи, поискаха разрешение да ходят в училище забрадени. Случаят бе отнесен към парламентарната комисия за защита от дискриминацията, която отхвърли искането им.

На инцидента не бе обърнато особено внимание, особено след като се разбра че зад искането на момичетата стои Асоциацията за ислямско развитие и култура – неправителствена организация, основана от група образовали се в Йордания мюсюлмани, и следователно не изразяваща мнението на мнозинството български мюсюлмани.

Въпреки че подобни искания са нетипични за българската мюсюлманска общност, случаят показа, че това няма да спаси България от дебат по тази чувствителна тема, сега внесена отвън.

Според Паскалев дилемата е възникнала, когато две частни фирми, наети от Медицинския университет да набират чуждестранни студенти, му предложили да запише по 50 и 60 турски студентки.

Условието на кандидатите, обаче, било да бъдат допуснати забрадени на лекции, и да имат самостоятелен етаж в общежитието. На практика то не противоречи на българското законодателство, тъй като държавните образователни институции нямат правила за носенето на религиозни символи.

Рестриктивни правила имат само отделни училища, възприели униформи като единствено допустимо облекло.

След казуса в Пловдив, обаче, мнозина смятат, че следва да има законодателство по въпроса, което да предотврати взимането на ad hoc решения по тази чувствителна тема.

Голяма част от обществеността се изказва в полза на евентуална забрана. "В страна, в която държавата и църквата са отделени, не е правилно да се позволява носенето на религиозни дрехи или символи в училищата и висшите учебни заведения", казва Георги Манолов, доцент в Института по икономика и администрация в Пловдив.

Живка Божанова, администратор в Селскостопанския университет в Пловдив, е на същото мнение. Според нея, вече има нужда от по-ясно законодателство, тъй като проблемът е прекалено комплексен, за да бъде оставен на неспециалисти.

Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и човешки права е на сходна позиция.

"От една страна религиозното самоопределяне, вписано в конституцията и в Европейската конвенция за права на човека, предвижда правото да се носят специфични облекла и символи , каза той , но от друга много европейски държавни университети забраняват носенето на религиозни символи."

Ситуацията, обаче, е допълнително усложнена от финансовите затруднения на повечето учебни заведения, които са готови на много компромиси, за да привличат плащащи такси чуждестранни студенти.

Ректорът Паскалев признава, че финансовата страна на предложението на турските студенти не е маловажна..

Същевременно той се безпокои, че ако разреши носенето на забрадки в университета, докато в много страни в ЕС това не е позволено, може да навреди на имиджа на страната.

"Очаква се да станем член на ЕС, каза той, а знам, че някои страни-членки на ЕС не толерират религиозни символи [във висшите учебни заведения]."

Освен това не всички негови колеги поддържат евентуалната забрана. Някои клонят повече към страната на защитниците на човешките права.

"В никое висше учебно заведение няма правила от такова естество [забраняващи религиозни символи], и за налагането на такива [ограничения] трябва да има наистина сериозна причина", обясни заместник-ректорът на Пловдивския университет Запрян Козлуджов. Той каза за Balkan Insight, че в неговото учебно заведение има няколко иракчанки, които ходят на лекции забрадени.

Тъй като в България няма формално въведена забрана на такова облекло, някои експерти смятат, че случаят показва необходимостта за поправки в закона, които ясно да покажат държавната политика по въпроса.

Министърът на образованието Даниел Вълчев съобщи на местните медии в сряда, че институцията му ще настоява за законодателни промени, с които да се забрани носенето на религиозни символи в училищата и университетите.

Но ако искането му се подкрепи и от други държавни институции, определяйки по-скоро политика по френски, отколкото по британски модел, съществува сериозна опасност то да антагонизира мюсюлманската общност, която в България е значително по-умерена от мюсюлманските имигрантски общности в някои западни страни.